РАЗГОВОР С ЙОРДАН ЙОСИФОВ

Дата на публикуване: 22.10.2016 06:00

октомври 2016 г.





Разговор с Йордан Йосифов – момчето, в чиито очи има само планини и върхове

Йордан Йосифов е млад човек от град Елин Пелин, който тази година постигна една своя отдавнашна мечта – превърна се в „Ком-Еминеец“ – титла, която с гордост носят малцината, успели да преминат най-дългия маркиран пешеходен туристически маршрут в България от връх Ком до нос Емине от 600 км, без да се качат дори и за няколко метра на превозно средство.

Как реши да се включиш в прехода?

Това е моя цел, моя мечта от много време. По планините се запалих от леля ми. Като дете много обичах конете и във времето, прекарвано на село, не исках да се отделя от тях. Спомням си как, когато бях около 9 годишен, леля почти насила ме откъсна от любимите коне и ме заведе на преход в Пирин. Оттогава планината е моята голяма любов. А за „Ком – Емине“ си мечтая от времето преди казармата. Все имаше обаче нещо, което не позволяваше да се включа – дали пари, дали време, дали невъзможност да получа по-дълъг отпуск от работата си. Това лято така се стекоха нещата, че да се случи това събитие, което отдавна планувам.

Разкажи ни накратко за него – колко време продължи, каква беше групата, как протече...

Тази година преходът беше от 7 до 29 август. Тръгнахме 15 човека – момчета, момичета, имаше даже хора на възраст към 55-60 години. Не се познавах с никого. Имаше две млади момичета, които не живеят в България – едната в Австрия, другата в Холандия, но те също бяха в групата, заради желанието си да опознаят планината. Преходите са по 12-13, дори и 14 часа. Най-важните неща са удобните обувки и възможно най-леката раница. Този маршрут е предизвикателство – заради факта, че трябва да го преодолееш с нови, непознати за теб хора, заради изпитанието на силите. Като цяло е едно изключително приключение.

Стара планина е може би най-опасната планина в България, макар че от тази гледна точка е подценявана, тъй като е по-ниска от Рила и Пирин. В нея обаче времето се променя изключително бързо, а маршрутите са по-дълги и трябва да си подготвен. По пътя се натъквахме на много паметни плочи на загинали в планината.

От 15-те човека, които тръгнахме от връх Ком, до Емине стигнахме едва петима. Останалите хора отпаднаха на различни етапи от маршрута – било поради физически дискомфорт (травми, умора, неудобни обувки), било че не издържаха психически. През тези три седмици единствените населени места, през които се минава, са Лъкатник и едва на 18-ия ден – Котел. Не е лесно, но е уникално. Накрая, при влизането в морето, се чувстваш като в сън. И трябва време, докато осъзнаеш, че това невероятно приключение е приключило, че си успял!

Кое беше най-трудно за теб?

Най-труден ми беше преходът от Върбишки до Ришки проход. Изведнъж, малко след 17-ия километър, усетих рязка болка в лявото Ахилесово сухожилие. Бяхме на средата на маршрута за деня. Напред имаше още 18 км. Нямаше друг изход – въпреки болката, трябваше да ги извървя.

А кой е най-ценният за теб момент от прехода?

Трудно ми е да определя един конкретен момент. За мен всеки момент беше хубав. Бях щастлив там. С особена наслада си спомням деня на почивка, прекаран на Момина поляна в Централен Балкан. Ценно беше и отношението между хората. В групата си помагахме, изчаквахме се, подкрепяхме се, насърчавахме се, когато е нужно. Направи ми и много силно впечатление факта, че във всяка хижа, в която спирахме, ни посрещаха с голямо уважение и ни изпращаха с усмивка.

Промени ли те с нещо участието в прехода? Какво научи за самия себе си?

От малък ходя по планините и имам претенциите да съм планинар. След този преход обаче, като че ли станах по-отговорен – и към хората в планината, и към самата нея. Сега подхождам с още по-голямо уважение и страхопочитание към планината. За себе си затвърдих убеждението, че там се чувствам истински щастлив. И в същото време изпълнен със съзнанието, че природата е нещо много силно, много велико. Там усещаш, че си прашинка. И всеки ден ставаш с усмивка.

Би ли го направил пак?

Няколко дни непосредствено след прехода сигурно бих отговорил отрицателно на този въпрос. Но сега, след вече два месеца дистанция, съм категоричен – стига да имам време и възможност, бих направил пак този маршрут. Защото всяка една крачка си струваше.

За какво мечтаеш сега?

С хората, с който правихме прехода, запазихме връзка. Направихме си група във Facebook, пишем, споделяме идеи. Сега мечтаем или по-точно казано – планираме, следващото лято да минем по маршрута Е4: Витоша – Рила – Пирин – Славянка и къпане в Бяло море. Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му, така че защо не да обикаляме скоро из планините в Латинска Америка...

Така завършва разговорът ми с Данчо, а той, въпреки октомврийския хлад, отново стяга раницата – този път за Рила. Защото, както една негова позната скоро забелязала – „в очите му са само планини и върхове“.

 

 

Интервюто подготви: Светлана Тодорова


  1. РАЗГОВОР С ЙОРДАН ЙОСИФОВ - Текуща страница
  2. Архив на интервюта
  3. 35 ГОДИНИ ВГ "КАМБАНКИ": КАМЕЛИЯ КРЪСТЕВА
  4. ИНТЕРВЮ С ДОЦ. ИВАЙЛО СИМЕОНОВ ПО ПОВОД ШОПСКИ ПРАЗНИК 2017
  5. Интервю с Венцислава Атанасова – учител и треньор в СКЛА „ЮЛИС“
  6. ИВАЙЛО КАНДОВ - треньор и управител на клуб по борба и контактни спортове „Христо Трайков“
  7. ИНТЕРВЮ С ПОЕТЕСАТА РЕНЕТА РАДЕВА
  8. ИНТЕРВЮ С ГЛАВНИЯ АРХИТЕКТ НА ОБЩИНА ЕЛИН ПЕЛИН - СТЕФАН АСПАРУХОВ
  9. ИНТЕРВЮ С ВАЛЕРИ ВАТЕВ
  10. ИНТЕРВЮ С ПИСАТЕЛЯ КИРИЛ НАЗЪРОВ
  11. 35 ГОДИНИ ВГ \\"КАМБАНКИ\\": БИНКА ГЕОРГИЕВА
  12. Интервю с Георги Пиперков: „Видеонаблюдението в община Елин Пелин е образец в тази сфера.“
  13. Интервю с Преслава Пенева – ученичка от СУ „Васил Левски“
  14. ИНТЕРВЮ С Г-ЖА ГЕРГАНА ИВАНОВА
  15. Интервю с Борислав Ковачев – \\"Имаме нужда от повече любов към фолклора, към българското!"
  16. ИНТЕРВЮ С ИВАЙЛО СИМЕОНОВ - КМЕТ НА ОБЩИНА ЕЛИН ПЕЛИН - ЮЛИ 2018
  17.   инж. Георги Костов
  18.   инж. Богомил Бранков
  19.   Вяра Вучкова
  20.   Борислав Стойчев, кмет на село Петково
  21.   Бойко Савов
  22.   Петя Златилова – с. Богданлия
  23.   Павел Канев - краевед
  24.   Мариан Венков, кмет на село Григорево
  25.   Стоян Зарчов, кмет на село Лесново
  26.   Ангел Бонев
  27.   Тодор Тодоров
  28.   Стоян Стоянов
  29.   Ели Цветанова
  30.   Симеона Попгеоргиева
  31.   Интервю с доц. Симеонов, кмет на Община Елин Пелин
  32. ИНТЕРВЮ С Г-ЖА СВЕТЛА КИМИЛСКА
  33. Интервю с поетесата Ренета Радева - „5 въпроса в червено“
  34. АНГЕЛ СТОИЛОВ – „КМЕТ ЗА ЕДИН ДЕН“ НА ОБЩИНА ЕЛИН ПЕЛИН
  35. ИНТЕРВЮ С ВАЛЕРИ НИКОЛОВ – СОБСТВЕНИК НА ТЪРГОВСКА ВЕРИГА „ФАНТАСТИКО“
  36. 35 ГОДИНИ ВГ \\"КАМБАНКИ\\": ДЕСИСЛАВА КОВАЧЕВА
  37. 35 ГОДИНИ ВГ \\"КАМБАНКИ\\": НИКОЛАЙ ПЛЕЩОВ

Търсене