История

Дата на публикуване: 30.11.2020 14:10
Равното Софийско поле е било средище на народи и култури, тъй като през него минавали важни пътища, свързващи Азия със Западна Европа. Многобройни са следите от стари селища и крепости, строени по протежението им. През територията на общината минава тъй нареченият Траянов друм от II век. Тракийските селища и надгробни могили и находките в тях свидетелстват за висока духовна и материална култура. Римската и византийската култура също са оставили значими следи. До с. Лесново, край римския път (III век) се е намирала голяма пътна станция, наречена Бурагара (среща се и като Бугарака). Югозападно от гр. Елин Пелин са открити и проучени от археолозите останки от крайпътна стражева кула (стражница) с прилежащо към нея малко селище (IV век). Пак там са намерени останки и от създадено по-късно славянско селище, просъществувало до началния период на турското владичество. На три километра южно от с. Нови хан се намират слабо запазени руини от тракийско селище с крепостна стена. На няколко места в западна посока от селото има останки от римски селища.

Някои селища от общината са просъществували на почти едно и също място от времето на Втората българска държава до днес. От този период е запазена църквата “Свети Николай Чудотворец” в с. Столник. Край с. Елешница се е намирала българска крепост, разрушена при нашествието на турците. На 4 км от същото село е Елешнишкият манастир, който е един от манастирите на тъй наречената софийска Мала Света гора, построен през XV век. През XVI-XVIII век той е бил оживен книжовен център. В църквата му “Света Богородица” са запазени ценни стенописи от XVI и XIX век. През XVIII век в него е открито килийно училище. В с. Доганово се намира най-старото килийно училище в селище от района (от 1835 г.). Поради равнинния терен и близостта до черкезките селища и големия турски гарнизон в гр. София местното население взема слабо участие в Априлското въстание. След въстанието село Голяма Раковица е ограбено и опожарено, а водачите на бунтовната рая са заточени в Диарбекир.

Елинпелинският край е едно от най-запазените средища на шопската етнокултурна общност - типичният твърд говор, белодрешното облекло, характерните народните танци, песни и хумор. Традициите на местното население намират своята ежегодна изява на Шопския празник в гр. Елин Пелин, който се провежда от 1970 г.

Още през Възраждането тогавашното с. Новоселци (сега гр. Елин Пелин) постепенно се превръща в естествен културен и търговски център за близките селища. През 1881 г. то е обявено за един от околийските центрове на Княжество България. Голяма роля в развитието му изиграват построяването на железопътната линия София - Саранбей (Септември) и създаването на първата керамична фабрика в страната - “Изида”, намираща се на 4 км южно от сегашния град. С течение на времето селото укрепва икономически. В края на XIX век са създадени класно училище и читалище, които работят за повишаване на културата и просветата на населението в региона. През 1950 г. с. Новоселци е преименувано на Елин Пелин. От 1960 г. е обявено за град.

  1. История - Текуща страница
  2. НЧ „Васил Левски - 1928”, с. Чурек
  3. НЧ „Просвета 1922”, с. Равно поле
  4. НЧ „Елин Пелин – 1929“, с. Елешница
  5. НЧ „Отец Паисий 1928”, с. Мусачево
  6. НЧ „Стоян Богданлийски 1931”, с. Габра
  7. НЧ „Г. С. Раковски 1934”, с. Григорево
  8. НЧ „Надежда - 1928”, с. Огняново
  9. Туризъм
  10. НЧ „Иван Вазов - 1919”, с. Столник
  11. Паметници на културата
  12. Карта на общината
  13. Географско положение
  14. Читалища
  15. Общински търговски дружества
  16. Околна среда
  17. Паметници на културата
  18. НЧ „Светлина - 1975“, с. (гара) Елин Пелин
  19. Обща информация
  20. НЧ „Иван Вазов”, с. Нови хан
  21. НЧ „Христо Ботев 1924”, с. Богданлия
  22. НЧ „Отец Паисий 1912”, с. Петково
  23. НЧ „Безсмъртие 1919”, с. Лесново
  24. НЧ „Иван Вазов”, с. Нови хан
  25. НЧ „Светлина - 1975“, с. /гара/ Елин Пелин
  26. НЧ „Елин Пелин 1896”, гр. Елин Пелин
  27. НЧ „Просвета - 1908”, с. Голема Раковица
  28. НЧ „Елин Пелин 1896”, гр. Елин Пелин
  29. НЧ „Възраждане 1911”, с. Доганово

Търсене