Община
Елин Пелин

От 24 до 27 юли 2016 г. в Левач, община Рековац, Сърбия се проведе традиционният събор „Левачко посело“. Специални участници в програмата на празника по покана на КУД „Левач“ бяха детски танцов състав „Новоханче“ и танцовите клубове „Новоханци“ и „Макамлии“ с ръководители Младенка Павлова и Теодора Серафимова.

Малко предистория

Познанството на нашите танцьори с КУД „Левач“ датира от лятото на 2014 г., когато участват заедно на фестивал в Несебър. „Бяхме настанени в един хотел и се забавлявахме заедно всяка вечер. Още тогава ни поканиха да им гостуваме, но нямаше как. Канят ни две години поред и все има причина да не можем да отидем. Тази година решихме да не ходим на фестивали, а да им гостуваме. Освен  ДТС „Новоханче“, настояха да заведем и любителските клубове, изцяло на техни разноски. Очаквахме да ни посрещнат подобаващо, но това, което заварихме, ни остави без думи.“ – обясняват хореографите Теодора и Младенка.

Посрещането

Още на магистралата ги очаква автомобил, който да ескортира автобуса, а от прозорците му се веят знамената на България и Сърбия. „Няма как сърцето да не трепне при такова уважение!“ – споделя Теодора. Когато пристигат в Левач, гледката отново е трогателна – три малки деца, облечени във фолклорни костюми, ги посрещат с хляб, сол и ракия.

Настаняват ги в общежитие, което обаче се оказва много уютно, на нивото на добър хотел. Впечатляващ е фактът, че за целия престой на българите се грижат деца – те готвят и почистват. Децата са от ветеринарното училище в Рековац, за което няма лятна ваканция в класическата й форма. Към училището има ферма, за която се грижат само възпитаниците му - момчетата са при животните, а момичетата в градината.

Ден втори

През втория ден домакините организират, отново за своя сметка, разходка в Ягодина и посещение на аква-парка там, който наричат „Сръбското море“, заради впечатляващите му размери.

„Вечерта беше и първото ни участие. Както на всякъде по света, така и сърбите останаха силно впечатлени от фолклора ни, най-вече от танца с кърпички на ДСТ „Новоханче“, който настояха да изиграем и на следващия ден. Вечерта приключи под една огромна шатра, където имаше оркестър и веселбата беше в разгара си. Обменихме и научихме няколко хорца, песни, беше голяма забава.“ – разказват ръководителите.

Ден трети

По време на третия ден новоханците посещават ветеринарното училище в Рековац и са впечатлени от базата и множеството награди. Най-голямата гордост за училището е меда, който произвежда там и с който училището печели много и все престижни награди. Заради това мотото на училището е „школа као мед“. Следва разходка във фермата, където децата много се забавляват. През този ден нашите танцьори са приети и от кмета на община Рековац. Разбира се, не са пропуснати благодарствени писма за кмета на Рековац и за домакините от общежитието, както и подаръци, които двете страни си разменят. Вечерта отново е много весела и изпълнена с настроение, типично по балкански.

Раздялата

На следващия ден по обяд българите си тръгват от Сърбия. „Целият състав на КУД „Левач“ се беше строил във фоайето на пансиона и ни чакаше. Много емоционална раздяла, с много сълзи и обещание, че догодина отново ще сме заедно.“ – споделят с вълнение Младенка и Теодора.

А ние им пожелаваме скорошни нови срещи, изпълнени с много настроение и съпреживяване на магията на народните танци!