Бележити българи и обществени фигури от община Елин Пелин

Дата на публикуване: 02.02.2023 15:50

Представяме Ви основни обществени фигури и бележити българи от община Елин Пелин, които са оставили светла диря в образованието, културата, литературата, изкуството, музиката, спорта и обществото.

През 2023 година полагаме началото на една инициатива, посветена на бележити жители на общината. Очаквайте още публикации и интервюта с творци, културни, образователни и просветни дейци на страницата на Община Елин Пелин.

➤ Стоян Янкулов - Стунджи
– музикант-перкусионист

➤ Проф. д-р Кирил Божков – художник

➤ Тодорка Минева – преводачка и редакторка

➤ Проф. дфн Симеон Янакиев Симеонов - Симеон Янев – български писател, есеист, теоретик, литературовед, преподавател по нова българска литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“

➤ Христо Трайков – трикратен европейски шампион в класическата борба

➤ Спас Вутев – писател-хуморист

➤ Мирела Иванова – поетеса

➤ Благой Стратев – режисьор

➤ Людмила Плашокова – общественик и културен деятел



✧ Стоян Янкулов - Стунджи

Стоян Янкулов е роден на 10 септември 1966 г. в град Елин Пелин. От ранна възраст е основа на музикални състави като барабанист. В София завършва музикално училище “Любомир Пипков”, а след това и Държавна музикална академия “Панчо Владигеров” със специалност ударни инструменти, след което е приет в Биг Бенда на Българското Национално Радио, където работи 7 години. Янкулов свири с рок, поп и джаз групи, с фолклорни ансамбли и с фюжън групи. Гостува на фолклорни и джаз фестивали в Европа, САЩ, Япония. Участва в проекти на Боби Макферин, Хуан Гарсиа-Херерос, Окай Темиз, Корнел Хорват, Карло Рицо, Арабел Караян, Енвер Измаилов, както и с Теодосий Спасов, Иво Папазов, Милчо Левиев, Симеон Щерев, Йълдъз Ибрахимова, Анатоли Вапиров, Петър Ралчев. Член е на рок бандата „Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени“, „Група Те“, Биг бенд на Ангел Заберски, джаз формацията „Зона Це“, редица етно, джаз и фолклорни проекти с барабани, тъпан и перкусии. В дискографията му влизат голям брой албуми, които включват и три албума на собствения му проект с народната певица Елица Тодорова: „Вода”, „Дръмбой” и „Българи шампиони”.

През 2018 година записва в още три албума: на Ангел Заберски Биг Бенд, на фолклорната група GloBalKan и на джаз фънк трио PlaYIS.

През 2007 година Дуетът на Стоян Янкулов с Елица Тодорова зае престижното 5-то място във финала на международния конкурс "Евровизия" във Финландия. Янкулов е лауреат на Кристална лира- 2004 в категория “Джаз” от Съюза на българските музикални и танцови дейци, Радио “Класик ФМ” и Национален център за музика и танц Министерство на културата. Награден е с Грамота от Посолството на Република България в Австрия за големия му принос в популяризирането на българската джаз музика и ярко участие в Панорамата на първата българска музикална джаз седмица извън пределите на България. Българската Национална Асоциация “Феномени”- колективен член на Международната Академия по Информатизация при ООН награждава Стоян Янкулов със златна статуетка за изключителен принос в областта на изкуството и представянето на българската култура по света.

През последните години Стоян Янкулов е представител и демонстратор на музикални инструменти “Ямаха” - доверие и чест, оказани от световния лидер в производството на музикални интрументи.



✧ Проф. д-р 
Кирил Божков

Кирил Божков е роден през 1964 г. в село Нови хан, Софийска област. Завършва Националната художествена гимназия през 1983 г. и ВИИИ „Николай Павлович“ през 1991 г. От 1996 г. работи като преподавател в катедра „Живопис“ на НХА. Понастоящем е професор доктор по изкуствознание и изобразителни изкуства, ръководител на ателие. Има над 60 самостоятелни изложби и над 200 участия в колективни изложби в страната и в чужбина.

През 2012 г. защитава дисертация на тема „Нови параметри на представата за виртуозност във фигуралната живопис през 20 век“, издадена под заглавието „Виртуозност и живопис“ (НХА, 2014). Член е на Съюза на българските художници (СБХ).

Проф. д-р Кирил Божков е носител на званието „Рицар на четката“ 2013 от Арт център Орхидея . Художникът получава редица признания:

Награди:
  • 2019 – First Prize - 2nd International Biennial of Watercolor KIPUS – BOLIVIA – LIGHTS OF THE WORLD, Боливия
  • 2019 – Top 6 Best portrait - Tirana International Watercolor Biennale 2019, 3th edition, Тирана
  • 2018 – Победител в интернационалната категория – Първо акварелно биенале, Куала Лампур, Малайзия
  • 2018 – Най-добър портрет на 1st International Watercolor Festival „Tropical Watercolors“, Коста Рика
  • 2018 – Top 100 - Universal Watercolor Exposition Online Contest, in Zhuji, China (Първа световна олимпиада за акварел), Китай
  • 2017 – Топ 20 – International Watercolor Contest „Thoughts made of Water“ – Chihuahua, Мексико
  • 2017 – Първо място за най-добър портрет на II международно акварелно биенале Тирана 2017 / Ist Place Best Portrait - Kiril Bozhkov 2nd TIRANA INTERNATIONAL WATERCOLOR BIENNALE 2017, Тирана
  • 2017 – Top 30 artists in 2016 Taiwan World Watercolor Competition
  • 2016 – Голямата награда на IWS България (Българско акварелно общество) за принос в развитието на световното акварелно изкуство – Международно триенале на акварела Варна, 2016
  • 2016 – Трета награда на международния фестивал Biennial International Fabriano Watercolor в Италия.
  • 2016 – Награда за най-добър акварел на I International Art Festival – Бангладеш.
Книги и публикации:
  • 2018 – Masters of watercolor – portret and figure, Konstantin Sterkhov
  • 2016 – Art Of Watercolor Magazine, 24 th number, Septembar – November 2016, 42-51 pages - Portfolio Kiril Bozhkov
  • 2014 – „ВИРТУОЗНОСТ И ЖИВОПИС/ Нови параметри на представата за виртуозност във фигуралната живопис през XX век“ – книга, НХА
Пленери, симпозиуми:
  • 2016 – International Watercolor Plein – Air, Belogradchik, 2016
  • 2015 – VII международна лятна академия и симпозиум – Ахтопол
  • 2015 – „Родопска приказка“ – пленер, Смолян 
  • 2014 – „Парапленер“ – Поморие
Илюстрации:
  • 2017 – „Трепети“ – поезия, автор: Ивайло Кючуков 
  • 2013 – „Гатанки в рими за български владетели незабравими“, приказки за малки и големи от Милена Бойкова-Терзийска
  • 2013 – „Драконът и княгинята воин“, приказки за малки и големи от Милена Бойкова– Терзийска
Проекти: 
  • 2014 – „Аз започвам, ти завършваш“ 

✧ Тодорка Минева

Тодорка Минева е родена на 21 април 1962 г. в гр. Елин Пелин, Софийска област. Тя е българска преводачка от френски език и главен редактор на издателство СОНМ. Завършила е 9 френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ в София, а след това философия с втора специалност френски език в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Нейни преводачески проекти са печелили подкрепата на Института за науки за човека, Виена, Австрия, Международния колеж за литературни преводачи в Арл, Франция, Международния преводачески колеж „Лорен“, Швейцария, Европейския колеж за литературни преводачи в Сенеф, Белгия и др.

В периода 2010 – 2013 г. е била председател на секция „Художествена литература“ при Съюза на преводачите в България.



✧ Проф. дфн Симеон Симеонов

Проф. дфн Симеон Симеонов, известен под псевдонима Симеон Янев е роден на 27 ноември 1942 г. в с. Нови хан, Софийска област. Той е български писател, есеист, теоретик, литературовед, преподавател по нова българска литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Завършва гимназия през 1960 г. в гр. Елин Пелин и българска филология през 1967 г. в Софийския университет. Редактор във вестник „Студентска трибуна“ (1967-1970), в сп. „Пламък“ (1970-1974), във в. „Литературен фронт“ (1974-1975), в издателство „Български писател“ (1975-77; 1981-84). Аспирант в катедра българска литература при Софийския държавен университет (1970-72), асистент към същата катедра, доцент и професор от 1990 г.

Във времето между 1977 и 1981 г. работи като лектор в Свободния университет (Брюксел) и католическите университети в Гент и Лувен ла Ньов, Белгия. Чел е лекции в редица европейски университети между които френските Лион, Бордо; съветските Москва, Ленинград, Кишинев; унгарския  - Будапеща.

В Софийския университет преподава 40 години. Създател и председател на Университетското Вазово общество и дългогодишен главен редактор на университетското списание „Литературата”. Директор на Националния център по българистика. Създател и дългогодишен ръководител на първата в страната магистратура по творческо писане. Член на Висшата атестационна комисия в последния ѝ мандат.

От началото на творческата си дейност в средата на 60-те години до днес Симеон Янев работи паралелно в две области: литературна наука и художествено творчество (белетристика). Автор е на повече от тридесет книги в областта на литературната теория  и история и критика. Художественото му творчество се представя от разкази, повести и романи между които главно място заема четиритомния му роман „Биография на мървия век”, съставен от двутомниците: „Биографии на писатели, генерали и трети лица” и „Биографии на отрепки”. Автор (в колектив) на първия у нас ”Атлас на българската литература” в шест тома от 1740 до 1989 година, както и на десет учебника по българска литература за различните степени на образователната система.

  • Носител е на националната награда „Елин Пелин“ (2002).
  • През 2003 г. става петия носител на Националната награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“, учредена от община Златарица и Катедрата по българска литература във Великотърновския университет.
  • През 2007 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин на Перущица“ с решение №76 на Общинския съвет на Перущица, протокол №11/11.10.2007 г.
  • През 2013 г. става петия лауреат на наградата за литературна критика „Нешо Бончев“, учредена през 2009 г. от Община Панагюрище и Министерството на културата на Република България във връзка със 170-та годишнина от рождението на първия български литературен критик.
  • През 2014 г. става лауреат на наградата „Атанас Далчев“, учредена от издателство „Обнова“ в Сливен.
  • През 2017 г. става носител на Вазова награда, връчвана от името на Община Сопот и Министерство на културата.


✧ Христо Трайков
- трикратен европейски шампион в класическата борба

Христо Трайков е роден на 24.09.1947 г. в гр. Елин Пелин, един от най-изявените спортни деятели с международно признание.

  • Три пъти е бил шампион по борба №1 в Европа - "Вастерос '68", "Катовице '72" и "Хелзинки '73",
  • Бронзов медалист на континента от "Берлин '70",
  • Световен вицешампион от "София '71" и "бронзов" от "Техеран '73"
  • 1973 Европейски първенства, златен медал
  • 1973 Световни първенства, бронзов медал
  • 1972 Европейски първенства, златен медал
  • 1971 Световни първенства, сребърен медал
  • 1970 Европейски първенства, бронзов медал
  • 1968 Европейски първенства, златен медал


✧ Спас Вутев

Спас Вутев е роден през 1940 година в село Новоселци, днешния град Елин Пелин. Завършил е полувисшия институт в София, работил е като началник пощенска станция, а по-късно става кремиковски металург.

По-известен е сред началническите среди на „Кремиковци“ като заядлив сатирик, който цели 18 години смущава спокойния сън със своите фейлетони във вестник „Кремиковски металург“, където израства като хуморист.

Печелил е редица литературни конкурси във вестници и радио „Христо Ботев“. Сътрудничи на централни издания, сред които: „Вестник за жената“, списание „Лов и риболов“, „Трета възраст“ и други.
Негови фейлетони са публикувани в престижното белградско списание „Ошишани йеж“.


✧ Мирела Иванова

Мирела Иванова e родена на 11 май 1962 г. в София. Започва да печата стихове още като ученичка в Немската гимназия в списание „Родна реч“, през 1981 получава наградата за студентска поезия на традиционните празници в град Шумен, а през 1984 и наградата за нова поезия на Пловдив „Цветан Зангов“. През 1985 година излиза първата й поетична книга „Каменни криле“.

Мирела Иванова е автор на дванайсет книги, най-известните сред които са поетичните сборници „Памет за подробности“, „Еклектики“, „Любовите ни“, „Седем. Стихотворения с биографии“, томчетата с разкази „Бавно“ и „Всички разкази са за теб“, публицистичните книги „Дума по дума“ и „Площад България“. Престижното хайделбергско издателство „Вундерхорн“ издава два поетични тома на Мирела Иванова на немски език: „Самотна игра“(2000 г.) и „Сдобряване със студа“ (2004 г.) 

През годините е отличавана с десетки награди: „Памет за подробности“ получава наградата за най-добра поетична книга на годината, „Еклектики“ е удостоена с Националната награда „Христо Г. Данов“, за „Седем. Стихотворения с биографии“ Мирела Иванова получава Наградата за литература на София.

През 2001 година в Мюнхен ѝ е връчена и Наградата за модерна европейска поезия.

През деведесетте Мирела Иванова е един от основателите и активни участници в поетичното общество “Петък 13”. Заедно с колегата си Бойко Ламбовски изнасят стотици хепънингови четения из страната и чужбина, създават  телевизионните предавания “Петък 13” и “Остров за блажени” и са техни автори и водещи по БНТ. В продължение на години Мирела е  литературен наблюдател на някои от водещите всекидневници и седмичници, води и своя авторска рубрика в „Дойче веле“. Сценарист е на два документални филма за патриарха на българската литература Иван Вазов: “И мойте песни все ще се четат” и “Великите българи: Вазов”, автор на документалния филм “Град от думи”, разказ за уникалния литературен проект “Едно немско пътуване към Пловдив”, съсценарист на игралния филм „Аз съм ти“.  Преподава в магистърската програма на СУ „Преводач-редактор“.

Стихотворенията на Мирела Иванова са превеждани на английски, немски, френски, италиански, испански, чешки, унгарски, турски, сръбски, ирански и са включени  в антологиите на българската поезия в страната и  чужбина, печатани са на страниците на някои от най-големите европейски вестници – Ди Цайт, Нойе Цюрхер Цайтунг, Хюриет, Газета виборча. Имала е авторски рецитали в Берлин, Щутгарт, Хамбург, Хайделберг, Лондон, Оксфорд, Брюксел, Виена, Залцбург, Инсбрук, Лана, Будапеща, взела е участие в редица авторитетни литературни форуми – “Европа пише”, “Поезия на съседите”, “Поезията в града”, “Документа”.

Мирела Иванова инициира и провежда съвместно с Гьоте институт-София международните писателски срещи “Родино, ронлив бряг”, които получават широк отзвук в немскоезичната преса. Тя е съорганизатор и на поетичната работилница в Пловдив, по време на която немски поети превеждат български поети на базата на интерлинеарни преводи, подготвени от известната българистка д-р Габи Тиман.

По покана на Австрийското външно министерство Мирела Иванова изнася официалното слово на тържествата по повод приемането на България в ЕС във Виена, и тържествения доклад на ежегодните университетски празници в Линц.

Като признание за  приноса си в европейската литература и развитието на българо-немските културни отношения през 2008 година Мирела Иванова получава едногодишна писателска стипендия в международния творчески дом “Вила Конкордия” в Бамберг, Бавария. 

Близо двайсет години Мирела Иванова е главен уредник на къщата музей „Иван Вазов“ в София. От края на 2016 е драматург в Народния театър „Иван Вазов“ и главен редактор на едноименното списание.


✧ Благой Стратев

Благой Стратев е роден през февруари 1929 г. в село Новоселци (сега гр. Елин Пелин). Той и по-малката му сестра израстват в бедното семейство на обущар и плетачка. След като завършва военна служба започва да работи офицер в МВР – София. Висшето си образование завършва в ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ – режисьорски факултет, през учебната 1955/56 година. През 1955 се жени за по-младата от него с 8 години Дора Златанова, с която се запознава в Академията. Златанова учи актьорско майсторство за драматичен театър. Непосредствено след това  започва да работи в Хасковския театър, на който става и директор до 15 август 1964 г.

Там поставя  редица постановки - „Ана Каренина“, „Татул“, Жени с минало“ и др., като в най-знаковата се превръща “Когато розите танцуват” по Валери Петров, а ролята на Старецът изиграва големият Вили Чаушев.

Следват годините в БНТ, в които Благой Стратев се превръща в един от основоположниците на вече забравеното в България понятие "телевизионен театър", приобщавало десетилетия наред няколко поколения към магията на сцената. Той е първият режисьор, който се осмелява да предава на живо „телевизионен театър“. В тези години Стратев е ръководител на „­­III-ти творчески колектив” с ранг на заместник директор.

В Златния фонд на БНТ са част от заглавията, които Стратев поставя:

„Новият”, 1967 г. - Телевизионен театър по сценарий на полския писател Марек Домански. С участието на Апостол Карамитев, Йорданка Кузманова, Стефан Димитров, Виктор Георгиев, Виолета Николова, Люба Алексиева, Румяна Бочева, Стефан Гъдуларков, Богдан Семерджиев, Стефан Караламбов;

„Искрици от огнището”, 1967 г. - Телевизионен театър по сценарий на Николай Хайтов. В драматизацията участват: Илия Добрев, Наум Шопов, Стоян Гъдев, Васил Димитров, Аспарух Сариев, Симеон Николов, Александър Великов;

Последният посетител“ (1987) – от Вл. Дозорцев;

„Гостилничарката Мирандолина“ (1965) – от Голдони.

В лице на БНТ се превръща, режисираното от него детското предаване "Сладкарница "Захарно петле", където главни герои са Мариана Аламанчева и Николай Николаев - бате Николай.

Носител е на престижната награда Prix Danub за късометражния си филм без текст „Бялата ръка“.

Основател е на традиционния „Шопски празник“ в град Елин Пелин.



✧ Людмила Плашокова
– общественик и културен деятел

Людмила Плашокова е родена на 3 октомври 1935 г. в град Елин Пелин. Завършва средното си образование в родния си град през 1954г. Първият щатен библиотекар в Елин Пелин. С учители събират книги от хората, които ги даряват за библиотеката. Постъпва там в началото на 1955 г. – пенсионира се края на 1991 г. Когато започва работа книжният фонд на библиотеката е 3000 библиотечни единици, а когато се пенсионира – 73200. Людмила Плашокова е сред създателите на първия Шопски празник в далечната 1970 г. Тогава за първи път се връчва и литературната награда на името на писателя Елин Пелин.

  • Орден „Св. Св. Кирил и Методий“ трета степен
  • Юбилеен знак „1100 години от смъртта на Методий“
  • Медал за заслуги към БНА
  • Медал „1300 години България“
  • Сребърна значка от Върховния читалищен съвет
  • Златна значка от Министерство на културата
  • Отличник на Комитета на културата
  • Повече от грамоти, похвални листове, поздравителни адреси, парични и морални награди
В началото на 2022 г. излезе от печат книгата „Професия за цял живот”, съдържаща ценните спомени на г-жа Плашокова. В книгата са събрани нейните срещи с над 200 писатели, поети, учени, литературни критици, художници и творци, посетили гр. Елин Пелин в периода от 1955 до 1990 г.

Галерия



Търсене