Община Елин Пелин - www.elinpelin.org


Почви

Община Елин Пелин се отличава с изключително пъстра почвена покривка.
Най-високите части от територията й са покрити с кафяви горски почви.
В по-ниските части обикновено са разположени канелени горски почви или рендзини /района на с. Голяма Раковица/.
Равнинните терени са заети с богат набор от ливадни почви - алувиално-ливадни, алувиално-делувиално ливадни, делувиално-ливадни, ливадно-блатни и засолени ливадни. Излужените смолници са ограничено представени.

Излужени смолници
Излужените смолници имат ограничено разпространение в района на Верила.
Образувани са върху кватернерни песъчливи глини, под влияние на ливадно тревен почвообразуващ процес.
Отличават се с мощен смолисточерен хумусен хоризонт (50-100 сm) и слят хоризонт, който обхваща част от хумусния и почти целия преходен хоризонт.
Повърхностната част на хумусния хоризонт има сравнително рохкав строеж и троховидна структура.
Слетият подхоризонт се отличава с голяма плътност.

Изследванията, проведени на минералната част на почвата, показват, че в по-горните хоризонти тя е съставена от глинеста маса (до 50%), в състава на която влизат минерали от монтморилонитовата група.

Високото съдържание на минерали от монтморилонитовата група обуславя високата хидрофилност и неблагоприятните физико-механични свойства на тези почви.
По механичен състав смолниците са много тежки (от леко глинести до средно глинести), като преобладава механичната фракция на ила.
Процентът на физичната глина стига до 70-80%.

Съдържанието на хумус при тези почви е високо - средно около 3-5%, като постепенно намалява в дълбочина на почвения профил.
Количеството на общия азот е 0,01-0,3%.
Карбонатите са излужени на дълбочина от 60 до 150 сm.

Реакцията е неутрална до слабо кисела в безкарбонатния слой (pH 6.5-7.0) и слабо алкална в карбонатния (pH 8.0-8.5).

Поради тежкия механичен състав и поради преобладаването на минерали от групата на монтморилонита в почвения поглъщателен комплекс тези почви се отличават с висок сорбционен капацитет (над 40 mequ на 100g почва).
Смолниците имат неблагоприятни физични, физико-механични, въздушни и водни свойства.
Те са тежки и плътни.
Обемното им тегло е високо.
За повърхностните хоризонти то се колебае между 1.5-1.8, а за преходния хоризонт - между 1.8-2.0.
Относителното им тегло е около 2.65.
Общата порьозност варира в повърхностния хоризонт от 30 до 40%, а в останалата част на профила е под 30%.
Те силно набъбват при навлажняване и силно се свиват при изсъхване.
Във влажно състояние се мажат, лепнат и трудно се обработват, а при изсъхване силно се напукват и образуват пукнатини, широки до 10 сm и дълбоки до 1м.
Смолниците се отличават с високо относително съпротивление при обработка.
Поради тези неблагоприятни свойства оптималният интервал за обработка е много малък.
Хидрологичните показатели са едни от най-високите в сравнение с всички наши почви.
Максималната хигроскопичност варира средно от 13 до 20%, влажността на завяхване - от 17 до 25%, а пределната полска влажност е от 27 до 33 %.

Независимо от лошите физични, физико-химични и водни свойства смолниците са едни от плодородните почви у нас.
Тяхнотовисоко естествено плодородие се обуславя от сравнително големия запас на органично вещество.

Поради неутралната или слабо кисела реакция и високата степен на наситеност с бази излужените смолници, които преобладават в страната, имат висока буферна и поглъщателна способност.
За това при тях успешнж може да се използват всички азотни торове, като се внасят предсеитбено и за подхранване.

Съдържание на общ фосфор е високо, но както азотът, така и той се намира в трудно достъпни форми за растенията.
Подобряването на фосфорния режим при тези почви има съществено значение за повишаването на тяхното плодородие.
Самостоятелното фосфорно торене дава известни резултати само когато те са добре запасени с подвижен азот, но пълният ефект от него се проявява при комбинирането му с азотно торене.
От фосфорните торове успешно могат да се използват всички видове.
Калиеви торове трябва да се внасят само в умeрeни дози при калиеволюбиви култури.

За подобряване на хранителния режим, както и на някои неблагоприятни физични свойства особено значение има оборския тор.
Наред с увеличаване на запасите от усвоими хранителни вещества внасянето на оборски тор чувствително подобрява дейността на микроорганизмите, което косвено помага за превръщане на трудно достъпни форми на азотни и фосфорни съединения в по-лесно усвоими форми.
Поради глинестия механичен състав и кратките срокове на оптимална влажност обработката на смолниците трябва да се извършва в много къси срокове.
Удълбочаването на орницата до 30-32 см. може да се извърши наведнъж без рискове за влошаване на плодородието.
То трябва да се извършва през 4-5 години.

Много добри резултати се получават, когато обработката се съчетае с органично торене.
Честите летни разрохквания също така спомагат за подобряване аерацията на излужените смолници.

Кафяви горски почви
Кафявите горски почви имат широко разпространение, заемайки всички по-високи части на общината - северно от село Чурек, източно от с. Голяма Раковица и на юг от с.Нови хан.
Образувани са върху слюдести шисти, без карбонатни пясъчници и др., под влияние на влаголюбива букова растителност, която постепенно е била унищожена и заменена с по-сухолюбива растителност.

Поради изсичането на горите и интензивните ерозионни процеси, кафявите горски почви се характеризират с маломощен хумусно-елувиален хоризонт, който варира от 5 до 30 см., като средно не надвишаващ 20 см. дълбочина.
Той се отличава с тъмнокафяв до светлокафяв цвят.
Характеризира се с рохкав строеж и троховидна структура.
Хумусно-елувиалният хоризонт постепенно преминава в хоризонт В2.
Този хоризонт е слабо уплътнен или често неуплътнен, слабо глинясъл с троховидно-лешниковидна структура.
Под 60-80 см. лежи почвообразуващата скала (хоризонти С и D).
Реакцията им е кисела и силно кисела.
Поглъщателната способност е ниска и води до голяма опасност при замърсяване.
Кафявите горски почви, общо взето, са леко до средно песъчливо-глинести по механичен състав.
В повечето случаи съдържат висок процент скелет в профила си.
Съдържанието на хумуса се движи в твърде широки граници: 2-5-7%, дори над 10%.
Над 30-60% от количеството на хумуса се намира в хоризонт А. Тези почви имат ниска влагоемност и добра водопропускливост.

В агрономическо отношение кафявите горски почви се характеризират със сравнително високо съдържание на хумус и азот в повърхностните хоризонти, което бързо пада по дълбочината на профила.
По-киселата реакция при тези почви подтиска нитрифициращите процеси и азотът се превръща във форма, достъпна за растенията.
Ограниченият брой полски опити с картофи и овес, провеждани върху кафяви горски почви, потвърждават незадоволителния азотен режим.
Наблюдава се голям положителен ефект от торене с този елемент, особено когато се употребява в комбинация с фосфорни торове.

Лекият състав на кафявите горски почви и във връзка с това добрата им водопропускливост, както и по-големите валежи в района на тяхното разпространение създават сериозна опасност от измиване и загуба на лесно разтворими торове.
Затова те трябва да се внасят изключително само като подхранване.
Фосфорният режим на кафявите горски почви е също много лош.
Въпреки това самостоятелното фосфорно торене не дава задоволителни резултати, тъй като растенията изпитват голям недостиг на азот.
Кафявите горски почви показват недостиг на калий.
Високоефективен е оборският тор с прибавка на фосфор и калий.
Обработката на кафявите горски почви трябва да е съобразена с планинския релеф и с това, че в района на разпространението им ерозията е силно развита.
Обработката трябва да се извършва по посока на хоризонталите.
Дълбока есенна оран не бива да се прилага при кафявите горски почви, тъй като тя довежда до засилване на процесите на ерозия.

Излужени канелени горски почви
Излужените канелени горски почви са широко разпространени.
Развити са върху различни почвобразуващи материали и са се формирали при различни физикогеографски условия, което ги прави много разнородни.
Неерозираните и слабоерозираните канелени горски почви са формирани върху кватерторни и плиоценски пясъци и глини върху слабо наклонени терени.
Ерозията е незначителна поради малкия наклон.
Повечето от почвите, разположени северно от село Григорево и с.Петково, до с.Столник са с тежък механичен състав, докато останалите са с лек до средно песъчливо-глинест състав.
Тези почви са със средно мощен хумусно-акумулативен хоризонт до 30 см., на места с допълнително отложен фин почвен материал.
Хумусният хоризонт има канелен цвят, сбит до плътен строеж с буцеста структура.
Глинясалият (илувиално-метаморфен) хоризонт е ясно изразен с червенокафяв или кафявочерен цвят, плътен строеж, с призматично-буцеста структура.
Мощността му се движи в границите от 70 до 80 см.
Карбонатите са измити на дълбочина 80-100 см, а при силно излужените и под 100 см.
Съдържанието на хумус в сравнение с типичните канелени горски почви е по-ниско.
Освен това по-голямата част от него се намира в хумусно-акумулативния хоризонт, като в по-ниско разположените хоризонти процентът му рязко намалява.
В хумусният хоризонт хумусът е 1.5-2.5%, а в глинясалия - 0.9-1.5.%.
В съответствие с ниското съдържание на хумус се намира и ниското съдържание на общ азот - 0.08-1.11%.
Добре изразеният процес на излуженост при разглежданите почви е довел до сравнително дълбоко изнасяне на карбонатите в профила.
Киселиността на почвата (рН във вода) е от слабо кисела и кисела до силно кисела.
Сорбционният капацитет на излужените канелени горски почви е твърде висок и диференциран по дълбочина на профила в зависимост от механичния състав.
Той варира в границите 30-35 mequ на 100g почва. Тези почви са наситени с бази, в които доминиращо участие има калцият. Излужените канелени горски почви имат високо обемно и относително тегли.
Обемното тегло в хумусният хоризонт е от 1.5 до 1.6, а в алувиалния - 1.6 до 1.8.
То свидетелствува за плътния строеж, който имат тези почви.
Относителното тегло се колебае в границите от 2.60 до 2.75. Порьозността в орния хоризонт в сухо състояние е добра (36-40%), докато в алувиалния тя е ниска (25-30%).
Продължителното селскостопанско използване на излужените канелени горски почви е довело до разпрашаване на структурата им в орните хоризонти, до намаляване на органичното вещество и др.
Разглежданите почви реагират на самостоятелното азотно торене.
Най-подходящи от азотните торове са нитратните (натриева селитра, варова и варово-амониева селитра).
Запасите на фосфор са средни до ниски, което обуславя твърде оскъдно фосфорно хранене.
Хранителният режим, а също и някои физични свойства могат съществено да се подобрят чрез разширяване площите на фуражните бобови растения, които са особено подходящи за поливни условия.
Системата на обработка при излужените канелени горски почви се обуславя от относително тежкия механичен състав, малката мощност на хумусните хоризонти и склонността им към уплътняване (сбиване) на орницата и образуване на кора.
Относителното им съпротивление при обработка е високо. Те се обработват трудно и некачествено.

Плитките и недоразвити канелени горски почви
имат широко разпространение.
Не притежават типичните белези на канелени горски почви.
Формирани са върху черевеникави кафяви кватернерни материали.
Отличават се с наличието на много скелетни частици.
Бедни са на хранителни вещества.
Реакцията им е от средно до силно кисела.
Реагират много бързо на замърсявания.

Силно излужените до слабо подзолени канелени горски почви
са развити върху слабо наклонени терени и имат сравнително малко разпространение.
Имат слабомощен хумусен хоризонт.
Реакцията им е силно кисела.
Замърсяването им е изключително опасно.

Канелено-подзолистите /псевдо подзолистите/ почви
са разпространени около с.Нови хан.
Образувани са върху безкарбонатни материали.
Най-широко разпространение имат тези почвени различия, които се характерезерат с разсветлен /оподзолен/ хумосно- алувиален хоризонт.
Реакцията им е силно кисела.

Смолницовидни излужени канелени горски почви - имат малко разпространение по леко наклонените терени на север като са разположени от гара Елин Пелин и с.Нови хан и се стигне до района на между с.Лесново и с.Богданлия.
Тези почви са прехода между канелените и смолниците.
Механичният им състав е тежко песъчливо - глинест.
Реакцията им е кисела.

Излужените ливадно-канелени почви
са ограничено разпространени в района на с.Лесново и южно от него.
Образувани са върху кватернерни песъчливо-глинести материали, под влианието на ливаден почвообразуващ процес.
По механичен състав са средно песъчливо- глинести.
Реакцията им е кисела до силно кисела.
Бавно се повлияват на замърсявания.

Алувиално-ливадни почви
Заемат непрекъсната ивица от с.Равно поле през гр. Елин Пелин до землището на с.Доганово.
Образувани са от ситно частичен алувиален материал донесен от р.Лесновска и нейните притоци.
Образуването на тези почви протича при високи подпочвени води, нивото на които е свързано с нивото на реките.
Обикновено подпочвените води са близко до повърхността - около 0.5 до 1.0 м. за заливната и 1.0 до 3.0 м. за надзаливната тераса, като нивото им значително се колебае в зависимост от колебанията на речното ниво.
Високите подпочвени води спомагат за развитието на буйна ливадна растителност, която е един от основните фактори за образуване на алувиално-ливадни почви.
Профилът на алувиално-ливадните почви не е изравнен.
Хумусният им хоризонт е средно мощен до мощен от 30 до 80 см.
В много случаи е припокрит с нови наносни материали.
По цвят той е тъмносив с по-светли или по-тъмни нюанси в зависимост от степента на хумусираност.
Той има най-често зърнесто-троховидна структура за целинните и разпрашена за разораните площи.
Под него следват пластовете с различен механичен и петрографски състав, строеж и уплътняване.
Някои от тези пластове (бивши хумусни хоризонти) са по-интензивно хумусирани.
На определена дълбочина в профила много често се наблюдават ръждивосинкави петна от оглеяване поради високото ниво на подпочвените води или на периодичното им повдигане през определени периоди на годината.
По механичен състав почвите са средно до тежко песъчливо глинести.
Алувиално ливадните почви са бедни на хранителни вещества, но притежават добри водни и въздушни качества и затова при торене реагират много добре.
Реакцията им е слабо кисела до кисела.
На замърсяване реагират много бързо и силно.
Алувиално-ливадните почви имат сравнително високо плодородие и благоприятни водни и физични свойства.
Те са рохкави, проветриви, не образуват кора.
В случаите, когато подпочвените води са на около 1.5-2 м. от повърхността, растенията в значителна степен могат да използват капилярната вода.
Хумусното съдържание на повърхностния хоризонт е в границите от 1.5 до 6% за целинните площи.
Почвената реакция най-често е неутрална до слабо алкална.
Поради голямото разнообразие на алувиално-ливадните почви по механичен състав и съдържание на органично вещество трудно е да се даде обща препоръка за водене на земеделие върху тях.
За по-пълното използване на оптималните възможности на алувиално-ливадните почви е необходимо редовно да се внасят азотни торове.
Даването обаче на големи количества лесно разтворими торове е свързано с известна опасност от загуба поради измиването им.
Ето защо е необходимо те да се внасят под формата на подхранване.
Поради относително високата нитрификация фосфорните запаси на разглежданите почви са подложени на силно извличане от растенията и почвите често показват фосфорен недостиг.
Не са редки случаите, когато и самостоятелното фосфорно торене дава задоволителен резултат.

Алувиално-делувиално ливадни почви
- заемат твърде обширни площи в делувиалните и пролувиални шлейфове в подножията на склоновете, там където се разливат реките и потоците при проливни дъждове.
Образувани са от разнороден, включително и грубочастичен наносен материал.
Ясно се откроява хумусния хоризонт, под който следват почвообразуващите материали.
По механичен състав са предимно леко песъчливо глинести, на отделни места и средно песъчливо глинести.
Реакцията им е различна и зависи от донасяните почвообразуващи материали.

Делувиални и делувиално-ливадни почви- по морфология и химичен състав приличат на алувиално-делувиално ливадните почви. Срещат се съвсем ограничено.

Засолени ливадни почви - разположени са в землищата на гр.Елин Пелин и с.Равно поле.
Засолените почви се образуват предимно в депресионните форми на релефа на сухите области, където подпочвените води имат слабо отток и в тях закономерно постъпват големи количества лесно разтворими соли от съседните територии.
Тези области се характеризират като области на акумулация на солите.
Областите, където лесно разтворимите соли закономерно се изнасят извън пределите им и постъпват в големите водни басейни, се характеризират като транзитни по отношение на движението на солите и в тях не се образуват големи площи засолени почви.
Механичният състав на тези почви е тежко песъчливо-глинест.
Повъхностният им хоризонт е маломощен.
Притежават лоши агропроизводствени показатели и се използват предимно за пасища.

Ливадно-блатни почви - образуват се в периферната част на блатата и там където има достатъчно преовлажняване.
Ливадно-блатните почви имат два основни хоризонта: хумусен А и глеев - G.
Хоризонт А има тъмносив до черен цвят, като съдържа известно каличество неразложени растителни остатъци.
Мощността му варира от 20 до 80 см. Количеството на хумуса е от 2 до 6%.
Хоризонт G има сивокафяв или гълъбов цвят и е изпъстрен с глееви петна. Механичният им състав е тежко песъчливо-глинест.
Реакцията им е алкална.На замърсяване реагират бързо.
Оврази, дерета, скали и пясъци - към тази група се отнасят непригодните за стопанска дейност терени, образувани по въздействието на интензивни ерозионни процеси.

Земеделските земи в община Елин Пелин се характеризират със средна замърсеност с тежки метали и повишена радиоактивност.
В зависимост от степента на замърсеност на територията на общината може условно да се раздели на четири района:

1-ви район - земи с ниско съдържание на тежки метали и неметали, но с повишена бета-радиоактивност. Това са земите южно от село Нови хан и западно от с.Лесново. За нормалното развитие на селскостопанските култури се налага внасяне на микроелементите - манган, молибден и др.
2-ри район - земи с ниски до средни количества на тежки метали и неметали и повишена бета - радиоактивност. Намират се на границата със силно замърсените почви и следва пълно ограничаване на допълнителното им натовярване с технологични и химични замърсители. Районът обхваща земите разположени между с.Равно поле, гр.Елин Пелин, с.Нови хан и с.Голяма Раковица.
3-ти район - земи характеризиращи се с високо съдържание на тежки метали и висока обща и бета - радиоактивност. Районът включва земите източно от с.Потоп, с.Елешница, с.Столник и гр.Елин Пелин. Към този район се отнася и землището на с.Габра, което не е замърсено с тежки метали и неметали, но се отличава с много висока обща и бета-радиоактивност.
4-ти район - земи, които са силно замърсени с тежки метали и неметали, силно са запрашени и се характеризират с висока обща и бета-радиоактивност. Районът включва земите северно от линията гр.Елин Пелин - с.Равно поле и достига до връх Мургаш. В него могат да се култивират единствено житни растения, които не натрупват тежки метали, независимо от количеството им в почвата.

На базата на районирането по замърсеност може да се направи категоризация за пригодността на земеделските земи на община Елин Пелин за различни стопански цели:

Земи за отглеждане на всякакъв вид култури. В района южно от гр.Елин Пелин и с.Нови хан с успех могат са се отглеждат зеленчукови, зърненожитни и бобови, технически фуражни и др. Култури, както и овощни насаждения. Районите южно от с.Равно поле и източно от с.Лесново са подходящи за всички видове култури, като приоритет следва да имат листните зеленчуци.
Земи пригодни за отглеждане на зърнено-житни, зърнено-бобови и др.култури, без зеленчуци. Тук се отнасят районите на с.Габра, с.Крушовица и с.Голяма Раковица. Освен изброените култури, почвите в тези райони са подходящи за ягодоплодни и овощни насъждения.
Земи за отглеждане на технически, зърнено-житни и зърнено-бобови култури. Района включва площите, източно от линията с.Потоп - с.Столник - гр.Елин Пелин.
Земи пригодни за технически и зърнено-житни култури. Това са районите на с.Елешница, с.Григорево, с.Мусачево и с.Равно поле. Замърсеността с тежки метали и високия радиоактивен фон, правят опасно от здравна гледна точка отглеждането на други култури освен пшеница, ечемик и царевица.

С ПМС №30/10.03.1993 г. са определени екологично замърсени земи с постоянен източник на замърсяване:
"Кремиковци" АД - 7900 дка., замърсени с олово.
Землище на с.Григорево - 1900 дка.
Землище на с.Елешница -2100 дка.
Землище на с.Столник - 1800 дка.
Землище на с.Мусачево - 2100 дка.